Да те убия

Аз ще говоря, но ти недей ме слуша.
От моите простотии дошло ти е до гуша.
Много извратен, яко побъркан,
но знаеш ли, просто съм объркан.

Писна ми! Не мога така.
Всяка моя дума вече е лъжа.
Казвам ти, че за теб не ми дреме,
но всъщност аз не мога без тебе.

Бягам от теб. Звъниш ми, не вдигам.
Мислите в главата една по една събирам.
Мисля за тебе дори като спя.
Не си ли до мен, идваш в съня.

Е, от там да те изгоня, не мога вече.
Търпението в мене, знаеш ли, изтече.
Говоря си сам под душа,
устата си трябва да запуша.

Излизам да хапна навън
и виждам героя от моя сън.
WTF. Да не ме проследи?
Още ли ходи по моите следи?

Е. не. Аз дотука бях.
Майчице мила, защо те видях?
Нямам избор, всичко ще ти кажа.
Обаче така себе си ще накажа.

Не искам да виждам в очите ти гняв.
Нека остана това, което бях.
Готиното момче, най-добрия ти приятел,
който обаче превърна се в предател.

От самото начало те гледам с друго око
и целта ми е да те вкарам в моето легло.
Не можеш да повярваш, в момента си в шок.
Не говориш ти, а погледа ти жесток.

Край! Приключихме ти казвам.
К’во ще стане? Ей, ся показвам.
Джобното ножче забивам ти в сърцето.
Котараче, извини ме за което.

Щеше да ми кажеш, че съм извратен,
че не ме обичаш, че не си за мен,
че морала не позволява, двама с теб да сме.
Това изречение щеше да ме погребе.

По-добре да те убия, да те надживея.
Твоя отговор нямаше да преживея.
Толкова много щеше да боли.
Ти умря. Мой ред е, нали?