Не знаеш

Не казвам нищо. Мълча си,
но очите ми говорят много.
Искам да те пусна в дома си,
но сърцето още не е готово.

Истински дом аз нямам,
въпреки това не бягай
В сърцето аз приютявам…
Уютно е, повярвай.

Не пускам всеки там,
ограничени са местата.
Нямам втори план,
ти ме пращаш в небесата.

Обаче ти не знаеш
сърцето не е пълно
Не можеш да познаеш,
че обичам те безумно.

Не знаеш, че всяка нощ
заспивам със сълзи,
в тялото с остър нож
здраво драскам и боли.

Тази болка е ник’ва
в сравнение с онази,
която в мен прониква
като сърцето ти ме мрази.

Като усещам безразличие
в студените ти думи.
Нима очакваш отличие
за това помежду ни?

Та ти ме мачкаш, убиваш
Болка без почивен ден.
Само като се напиваш
търсиш контакт със мен.

Това е, защото не знаеш
к’во ми се върти в главата.
Как искам да признаеш…
Да си слеем с теб леглата.

Не знаеш, че те сънувам,
дори като съм буден.
Не мога да се преструвам,
че не съм очуден.

Искам пак в нощта
да се гушкаш в мене.
Да правим онези неща,
да съм вътре в тебе.

Още ме държи
първата прегръдка.
На тебе се дължи
тази моя тръпка.

Заеби хората гадни,
няма да живеем за тях.
За клюки са жадни.
Да им се връзвам спрях