Убиец

Вече не звъниш,
думите си пестя.
До мене не спиш,
леглото опустя.

Във фейса не пишеш,
снимки не постваш.
Искам да ми напишеш,
искам да ме ядосваш.

Напиши ми „Боклук,
от тебе нищо не става“
Изкарай ме оттук
и спаси ме от Ада.

Давай, кажи ми
колко съм зле.
В лицето крещи ми,
че не съм добре.

Не! Няма как.
Теб вече те няма.
Голям съм глупак,
да живея не трябва.

Изкарах книжка
и се помислих за голям…
Каква съм мишка,
какъв съм помияр.

Как можах бе, Боже?
Защо не ме спря?
Т’ва да е истина не може.
Момичето ми умря.

Помня, карах си колата,
тя седеше до мен.
Добре вървяха ни нещата,
беше готин ден.

Разходка в зоопарка
Изведнъж ми се прикърка.
Дръпнахме по цигарка
и всичко се обърка.

Виновен съм до болка
Зле ми действа хероина.
На града направих обиколка
с уиски… Бутилка и половина.

Колата се обърна,
но как? И аз не зная.
Тя силно ме прегърна
и каза „Обичай ме след края“

Кръвта й по мене капеше
По дяволите! Ставай, бягай.
Чувах, тя пак казваше
„Обичам те. Не го забравяй“

Това, което ми остана,
е гробът й студен.
Но и там не мога да застана.
Аз сега съм в „плен“.

Зад решетките, останал сам.
Наказанието си изтърпявам.
След време ще изляза оттам…
За евтаназия настоявам