Твоята липса

Твоята липса, знай, боли.
Без теб не мога даже ден.
Сърцето вече не тупти,
тъжно то умря във мен.

За тебе плака то в нощта,
удави се в кубик сълзи.
За теб направи мно’о неща,
обаче ти не ги оцени.

Да, бе. Ясно ти си идиот.
Спирам да играя с тебе.
Но т’ва ще стане в друг живот.
В тоя искам да си с мене.

Без теб не мога да живея.
Гадже търся си за сметка.
Не се усмихвам, не се и смея.
Останах аз заключен в клетка.

Стоя си вкъщи, не излизам.
Всичко мое аз продадох.
Сега в сърцето се пронизвам
с ножа, който сам създадох.

Болката е твърде слаба
не е като тази от теб.
Душата ми гори във лава,
а твоята още е кубче лед.

Погледа ти аз отбягвам
Докат’ дойдеш, съм си тръгнал
Вече и на истини не вярвам,
с ръце сърцето съм изтръгнал.

Ето ме, почти забравил
всичко, дето с тебе беше.
Кажи к’во съм ти направил,
та и снощи ми звънеше?

Не спираш да напомняш
за себе си, за нас
Но кажи дали си спомняш
как изчезна с мръсна газ.

Как ми пълнеше главата
с разни простотии.
С мене топлеше кревата…
Истини не крий…