Оставам сам

Обещания тъпи, празни.
Клетви без цена.
С думите заразни
ти погреба любовта.

Не вдигаш, щом звъня ти.
В чата съм блокиран.
Прекъсквам ли съня ти?
Досаждам, без да спирам.

Не искаш да ме виждаш.
Що бе? Ко съм ти направил?
Пред други ме обиждаш.
Хубавото съм забравил.

Моля ти се като в църква,
свещи с мен ще донеса.
Лошотията в теб изпъква
Затваряш ми под носа.

Не ме оставяше намира,
тормоз по всяко време.
Телефона сам те набира…
Знам, вече не ти дреме.

А в любов ми се кълнеше
Ходеше и по вода.
За друг, явно, беше.
Споко! Свикнал съм с това.

Ревност, спорове, скандали.
Що ли стигнахме дотам?
И наш’то има край, видя ли?
Отиваш си. Оставам сам.

Върви. Не гледай назад.
За теб съм вече спомен.
Любов като хазарт…
Превърна ме в бездомен.

Всичко дадох да те имам.
Исках да се гушкам в тебе,
но ето днеска сам заспивам.
Никой не иска да е с мене.