Да ти се връща

И к’во като успя
да съсипеш моите чувства!?
Виж, кат’ бебе спя,
спомена отсъства.

За теб не мисля, чак не вярвам.
Да не би да те забравих?
Дълго време от тебе бягам,
но ето, май че го направих.

Да ме мачкаш яко беше,
на безчувствен се преструвах,
а когато с мене спеше,
те гледах, гушках и целувах.

Кеф ти пише на лицето,
с шут вратата ми показа.
Риташ, мачкаш ми сърцето,
направо играта ми разказа.

Казват времето лекува…
Позволявах с мен да спиш.
Да бъдеш с мене много струва,
с лихвите ще си платиш.

А дано да ти се връща
това, което правиш ти.
Празна стая да те прегръща,
сам във четири стени.

Момчето днеска виж го, да…
От болка то е окървавено.
Сърцето да те обича спря,
достатъчно е наранено.

Но има лек за всяка рана
Сърцето в тенджерата кипва.
Да, боли като за двама,
но и с болката се свиква.

Отначало яко се държеше.
Знаех си, че се преструваш…
Вчера мъркаш, днес ръмжеше.
С устни не целуваш – псуваш!

Знаеш как да зарибяваш.
Караш в тебе да се влюбят.
Писне ли ти – изчезваш, бягаш
и по теб ума си губят.

Сърцето ти любов не дава,
само лъже, че обича.
Душата просто ти е такава,
умее само да съблича.