Насън

В леглото голямо
лягам си сам,
а в края одеяло…
Ужким си там.

Дрехите гушкам,
които забрави.
Здраво и не пускам.
Мерси, че ги остави.

Да ми напомнят
за готини случки
и други да гонят
тия яки смучки.

Спомен единствено
ти ми остави.
Жестоко и убийствено
всичко с мен забрави.

Вече те имам
само насън,
но трудно заспивам,
сякаш талсъм.

Очите затварям
и тебе сънувам.
Случки повтарям,
яко целувам.

Лентата връщам…
Филма ни виж.
Пак те прегръщам,
пак до мене спиш.

Секс до полуда…
По онзи начин наш.
Знаеш, в теб да бъда
си е истински мираш.

Как ме гледаш само,
сладко стискаш зъби.
Сърцето правиш спряло…
лесно в теб се влюби.

Яко ми е така
ти да бъдеш с мене,
но тръгва си нощта…
Време е да спреме.

Сега на сутринта
всичко свършва, знам.
Продължава реалността –
демек във вкъщи сам.