Любовта да бъде като вчера,
заедно пак да лягаме.
Тая шибана бариера
що, кажи, я слагаме.
Не виждаме ли, че ни спъва,
в бронз превръщам златото.
Любовта ни с теб потъва
там надолу към блатото.
Държа я здраво, но напира
Няма вече „Аз и ти“
Да си тръгне от нас избира
Не слуша като й казвам „Спри!“
Приятел да ти бъда? Не!
Няма как това да стане.
Споко, моето сърце
да те помни ще престане.
…
Де да можеше сега
пак да си те гушна.
Да махна от мене тая тъга
и в сърцето да те пусна.
Да забравя, да не помня
болката, която даваш.
И да взема да се опомня…
Щастие е с мен да лягаш.
Да, обаче само секс…
Друго ти не ми предлагаш.
С тебе спирам да съм днес,
след като любов не даваш.
Ще пусна моята да си тръгне…
да намери нещо по-добро.
При теб не искам да се върне,
мразя твоето легло.
Ще я пусна, начин няма
За тебе вече ще съм лош.
Пиши го туй, че е раздяла,
с теб ще скъсам тази нощ.
Ще чукам като за последно
Чувства ли? А не, мерси
Чукам… Тръгвам си, безследно…
Няма ме, не ме търси.
Коментари
Публикуване на коментар