Капан

Помниш как за теб умирах,
беше все във моите мисли.
По двеста пъти те набирах
и те питах с мен ще спиш ли?

Една несбъдната мечта
цифра пропиляно време
Давай, обвини ме ся
че съм тъп и искам тебе.

Искам, да, но няма как.
Ти не помниш моето име.
В леглото ти да бъда пак.
Аре, давай бе, вземи ме.

Тела чупя от звънене,
пръстите от яко чат.
Обаче ти не чатиш с мене
и аз умирам си от яд.

Исках просто да те гушна
и до тебе да заспя.
В папка “гадни” ти ме мушна
и няма как да ти простя.

На мен отказваш, затваряш.
Яко биеш ми игнора.
Вечно “не” ми повтаряш
и ме пращаш в затвора.

Мечтаех, сънувах твоето “да”,,
играчки гушках вместо тебе.
Тъй ме облече в самота
и каза всичко е до време.

В стая с четири стени,
няма нищо, чисто празно.
Тук ела и ме погледни.
Давай, ухили се мазно.

Тъпо ми е, ти печелиш
Мачкай, аз не казвам спри.
Знаеш точно как да оцелиш
там, където най боли.

С усмивката яда прикривам…
Ясно, и тебе съм батисал.
В твоите действия не откривам
логика или някъв смисъл.

Няма те, кажи къде си.
Теб те търся като луд
Вечно сменяш тия адреси…
Хах, със кой си този път…

Само спомени остави…
Сънищата просто влажни.
Моите с тебе, да, забрави,
просто щот’ не са ти важни

Още обичам. Тъп съм, знам
В леглото ти да легна бързах.
Всичко с теб било е капан,
кат’ гладна мишка ти се вързах.