На снимка

Денем и нощем
липсваш жестоко.
В мене си още,
вътре, дълбоко.

В главата в ума ми,
духом до мене
Даже в дома ми
виждам те тебе

Възглавници гушкам,
със снимки си лягам…
Държа ги и не пускам,
до мене ги слагам.

Тъй до сърцето,
със твоя парфюм.
Виж ми лицето,
плаче наум.

Очите изричат
неказани думи.
Трудно отричат
това помежду ни.

Пишех и звънях
като пълно откачен
и спрях като разбрах,
че не искаш да си с мен.

Мечти, обещания…
без стойност за теб.
Теглиш ми майна
и даваш напред.

Отказвам. Не вярвам,
че спомен оставаш.
Не искам да бягам,
но пак ме предаваш.

Просто за кефа,
викаш че е било.
Кажи, не бях ли шефа
в твоето легло?

Обич нещастна,
прецакан съм пак.
Като вирус опасна.
Да се излекувам ли? Как?

Какво ми направи,
та толко’ боли.
Тръгна и остави
любовта да гори.

Долу я заключи,
долу,в пропастта.
Сърцето изключи.
Що ли така?

Да мачкаш те бива…
За Оскар направо.
Мен ме убива …
На снимка си само.