Резерве

Знаеш как да палиш
и определено си те бива,
но пред мене друг да галиш…
Туй, повярвай, ме убива.

Вярно, вечер с мен заспиваш.
Дълго време в тебе бях.
Да, но денем други имаш,
яко гушкаш се във тях.

Колко иска ми се само
аз да съм на тяхно място.
Тряяше да се сетя рано.
Късно, вече е много тясно.

Кино с пича, яко плаж.
Броя стотинки, той диаманти.
Вкъщи, виж, стоя си аз,
а ти по скъпи ресторанти.

Пак отказваш с мен да бъдеш.
Твърдо и ясно казваш “Не”.
Довечера ли ще ми звъннеш?
Да, бе. Аз съм резерве.

Яко хапеш, целуваш.
Късаш, сякаш храна.
Спиш ли с мене, бълнуваш
някви чужди имена.

Личи си кой обичаш.
Мен ли? Не, изобщо.
На друг в любов се вричаш,
само #сексчето е общо.

Що не мога ми кажи
само аз да притежаваш
теб изцяло и да боли,
само ако позволявам.

Обаче няма как да стане.
Казал съм ти – С ТЕБ ДО ГРОБ!!!
Трябва болест да ме хване,
за да стана аз суров.

Да, обаче ти избра
яхти, къщи и коли.
Яко мен ме изигра.
Пука ли ти, че боли!?

Не? Тогава що ме питаш?
Бягай, остави ме мене.
Споко и ти ще го изпиташ.
Знаеш, всичко е до време.

Попътен вятър. Прав ти път.
Да си с мен не настоявам.
С риск да кажеш, че съм тъп…
Да те обичам продължавам.