Да ме видиш

Казах ти “Недей,
с мен я остави”.
Да ми я вземеш посмей
и всичко ще изгори.

Плаках, молех се дори.
Виж, сърцето чак ми спира.
Пред църквата крещях ти “Спри”.
Молех ти се да не умира.

Ти обаче отряза
“Без да обжалваш. Т’ва е края”
Изкопана дупка показа…
Гледам я и си трая.

Там ли ще остане
тя години наред.
Да обича ще престане,
трие всички наред.

Тя ще забрави,
но аз как, кажи ми?
В мене болка запали,
в сърцето буца тежи ми.

Боже, мразя те жестоко.
Всичко яко ти ми взимаш.
Рани правиш надълбоко,
в Рая няма да ме имаш.

Ще пребия, убия…
Убийци нещастни.
Ще ги трия, затрия,
правя схеми опасни.

Но това не лекува,
болката си остава.
На теб сърцето робува…,
но ето вече престава.

Искам да ме видиш само
как живея аз след тебе.
Не спазих всичко обещано,
просто щот’ не остана време.

Леглото ми и стаята
не са като преди.
Ела със мен във банята…
Къпя се в сълзи.

Ела да видиш как боли.
От очите кръв се стича.
Чрез теб сърцето ми уби…
Друг не може да обича.

Къщата ни, целия дом…
Всичко късам, всичко чупя.
В сметката ми цял милион…
Кажи ми свещи ли да купя?

Леглото спомени навява
за нощите красиви.
Да, но теб те няма.
Спя със самодиви…