Бахти любовта

 Двама непознати,

със спомени обаче.

Депресия мен ме клати

и вечно ми се плаче. 

За това, което имах.

Всичко ти ми беше,

но вечно те презирах,

че със други спеше.

Исках те за мен...

Единствено и само!!!

След всеки тежък ден

да заспя на твоето рамо.

Близо да усещам

ръцете, твоите устни...

Не само да се сещам

колко бяха вкусни.

Ти ме пипаш,

аз треперя.

Пак ме питаш...

Ще намеря.

На тебе копие...

Надали!!!

Викаш "Ко ти е?"

Ми боли.

В леглото сам,

в сърцето също.

Нищо там 

не е присъщо. 

С тебе всеки път,

аз чувствах се във Рая.

Колко бил съм тъп.

Не, не искам и да зная.

Яко ме въртеше,

спирка за нощта.

Друг със тебе спеше

бахти любовта.

Умът ми те отписва...

Държа се тъй зловещо,

но на сърцето липсва

всяко твоето нещо

Как ме хапеше,

болеше.

Яко капеше,

пищеше...