Колкото и да ме мамиш...
Тъп не съм бе, разбери.
Вече няма да ме галиш...
Виж, че моста разруши.
До мене няма как да стигнеш,
твърде нависоко съм.
Обаче може да ме викнеш
само там, във твоя сън.
Знам, редовен гост ще бъда.
Яко мъка подарявам.
Откачена и много луда...
Как изобщо те познавам?
Жената с многото лица.
Вечно играеш няква роля.
И ние разведени с деца...
За това ли да се боря?
Ръка към мене не подавай.
Хвана ли я, ще я счупя.
Любовта си, моля, не продавай.
От друго място ще си купя.
От теб не искам нищо вече.
Силно обичах. Да, признавам.
Всичко отиде надалече,
в миналото теб оставям.
Трябва всичко да забравиш,
дните няма да се върнат.
Чувствата си тук да оставиш,
други тебе ще прегърнат.
Път към мен не ще намериш.
Стъпките, прокрити в сняг.
Не спря със думи да ме целиш.
Ся умираш си от яд.
Сори, тъй че те оставям.
Споко, и аз ще бъда сам.
Ставам, паля, заминавам.
Виждам, тук не съм желан.
На твоето място силно вярвам
ще дойде друга и съм готов.
От тебе спирам аз да бягам...
Любов забравя се с любов.
Коментари
Публикуване на коментар