Никой съм пак

 Не искам да тръгваш...

Чуваш ли? Спри!

Сърцето изтръгваш 

и мен ме боли. 

Любовта ми застреля,

ще те накажа,

но виж ме, не смея

нищо да кажа.

На парчета я пръсна.

Нямаш ли жал?

От мене откъсна...

Как да съм цял?

Хванал стъклата,

рева като лъв.

Държа ги в ръката

и стискам до кръв.

Как ще изчезнеш?

Питам те, как?

Без да ме вземеш...

Никой съм пак.

Мислех си, че

на тях не приличаш

и аз съм момче,

дето обичаш.

Колко ти пука?

Изобщо, нали? 

Оставяш ме тука, 

дъжд ще вали. 

Дъжд от очите, 

много реват. 

Текат ми сълзите, 

не искат да спрат

Тъкмо се влюбих,

сега ще избягаш.

Че те изгубих,

нима го признаваш?

Липсваш ми ти,

дома ми е пуст.

От други жени

хваща ме гнус.

Спомен оставяш

тук в тишината

и мене забравяш

ме като дата.