Твоя глас не се забравя,
нито пък грима, лицето.
Кажи сега какво да правя
като си ми във сърцето.
Ти във вените течеш ми,
виждам пак отровна кръв.
Болката във мен ще спреш ли
ти със спомена ни пръв
Много искам да повториш...
С тебе двама точно тук.
В ухото тихо да говориш
как един съм, няма друг.
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo

Коментари
Публикуване на коментар