Твоя глас не се забравя,
нито пък грима, лицето.
Кажи сега какво да правя
като си ми във сърцето.
Ти във вените течеш ми,
виждам пак отровна кръв.
Болката във мен ще спреш ли
ти със спомена ни пръв
Много искам да повториш...
С тебе двама точно тук.
В ухото тихо да говориш
как един съм, няма друг.
Коментари
Публикуване на коментар