Проклетия ден

 Вече не зная

как да се смея.

Виж ме след края

спрях да живея.

Трудно заспивам,

преглъщам олово.

Насън те настигам,

но те губя отново.

Спрях да излизам.

От света съм изгонен.

В кафета не влизам,

връщат ми спомен.

Навсякъде бил съм

вечер със тебе. 

Любовта ни убил съм, 

но още е в мене. 

Мъртва продължава

от мен да си гризе.

Не спира, потвърждава...

Иска да ми е зле.

Как се заспива

в легло за двама сам?

Кой не се присмива,

че стигнах аз до там?

Свикнах в леглото

в твоята къща.

Боли от теглото...

Болката съща.

Грозен, брадясал.

В затвора от дни.

Виж, не понасям

никви жени.

Нощем сънувам

изминали сцени.

Викам и псувам.

Драми големи.

Последната среща...

Как да позная?

Беше гореща

хотелската стая.

Леглото във рози

свещи по пода.

Аз бях този...

отново в окова.

Помня го още

проклетия ден.

Гушкаше нощем,

после скъса със мен...