Кинти мръсни

 Едно и също

всеки ден.

Неприсъщо

е за мен.

Ден и нощем

сметки тлъсти.

Искам още

кинти мръсни.

Не да щракам

по дисплея

и да чакам

да живея

аз по ноти

във палати

с тон банкноти

и мазерати.

Няма как

докат’ съм тука.

Оставам пак

ей тук, в боклука.

Но имам яка

шефка – Топ!

Държи айляка

цял живот.

Ти звъниш й.

Тя ти вдига.

„И днес ще спиш ли?

Е, аре стига.

Трябва стока

да се реди

и оборота

да се мери.“

Десет, двайсет,

триста бона?

Осъзнай се

и еби закона.

За кинти бачкай,

не за слава.

Здраво мачкай,

каза мама.

Една стограмка

ти продай.

Ще имаш банка

утре, знай.

Пали колата

с мръсна газ

и влез в бедата.

Там съм аз.

Кода: Страшно

напрежение.

Кеф! Опасно

поведение