Мина време...
Една година.
Пак си в мене,
пак те има.
С три играчки
върху мене
и с тъпачки
триех тебе.
Дрехи гушках
и не спрях.
Филми пусках
и ревях.
Тъжни песни
всякви знам.
Леви, десни
биех си сам.
Ти остана
ми в главата.
Не престана
в мен тъгата.
Бях със други,
но дали
от техни думи
ме боли,
както от тебе
ме болеше?
Нямаш време,
но четеше
к'во ти пиша
късно нощем.
Не си ми бивша,
твой съм още.
Гледам снимки
с мои авери.
За стотинки
ги намери.
С тях се чукаш...
Стотен грях.
Яко пукаш
се от смях.
А аз тъпака
в нас те чаках.
Т'ва е капака.
Стига плаках.
Слагам край,
ще те забравя.
От днеска, знай,
на луд се правя.
Ще излизам
и ще пия.
В стая влизам
аз с ония
две колежки
и трите шефки.
Чета бележки...
"Еднодневки?"
Уиски, водка...
Нощен бар.
Глава ме мотка
дай шамар...
Всичко е маска,
няма как.
С яка мацка
искам пак.
Ти в сърцето
ми оставаш
там, където
ме проваляш.
Да си в мен,
да няма друга.
Всеки ден
живот в заблуда.
Коментари
Публикуване на коментар