И падах, и ставах,
и сам съм се борил.
И плаках и страдах,
но бих го повторил
пътят ми, този,
по който вървя
с изсъхнали рози
и мъртви цветя.
Трудно минавах...
крачка по крачка.
Лесно се давах
и всеки ме мачка.
И тичах, и бягах
за секунда не спрях.
На никой не вярвах,
беше ме страх.
Тъмни тротоари,
терористи със коли.
Удряха шамари,
кеф им бе да ме боли.
Тъмни, мрачни сърца
във тяло на роботи.
Хвърчат от тях перца,
душата не работи...
Шамар след шамар....
Сам себе си принудих.
Живеех във кошмар,
от който късно се събудих.
*********************************************
П.С: След дъжда винаги изгрява слънце.... Малко са хората, които ще хванат истинския смисъл на този текст...
Коментари
Публикуване на коментар