В тишината

 Не чувам твоя глас...

Ти отиде надалече

и сам останах аз...

Защо? Кажи, човече.

В леглото ни голямо

как да легна сам?

Нямам твоето рамо

и теб те нямам знам.

Сипвам си да пия,

но ръката ми трепери.

Плача и се крия

от всичките авери.

Сядам да се храня,

но ми е трудно да преглъщам.

Спомените браня

и снимките прегръщам.

Сълзите ми по пода

се стичат като струя.

Страдам, че не мога

да те видя, да те чуя.

По улиците тичам...

моментно да забравя

колко те обичам.

Как да те оставя?

Не искам да си спомен

от хубави моменти.

Чувствам се бездомен

сред триста апартаменти.

Не искам да разбирам,

че летиш във небесата.

Виж ме, тука спирам...

Спирам в тишината.