Пак

Пак се будя сам,
пак до мен не си.
По седмица пиян.
За болката мерси.

Пак гласа ти чувам,
макар и да съм глух,
И буден те сънувам.
Тъжен Мечо Пух.

Отново снимки паля
и спомени горят.
Искам да ги няма
и с мене да не спят.

Искам да изтрия
с тебе всеки ден.
Всяка вечер пия
и гоня те от мен.

Сутрин ти се връщаш
и напомняш ми коя си.
Злобно ме “прегръщаш”
и мачкаш във гнева си.

Чаршафите попиват
пак сълзите мои.
Лъжите ми прикриват…
Още съм си твой.

Вътре в мен те пазя,
колкото и да отричам.
Не мога да те мразя.
Мога да те обичам!