Сто парчета

Беше грешка
да си с мен.
Мъка тежка
всеки ден.

Помня бяхме
с теб щастливи.
С теб мечтахме,
бяхме живи.

Всичко свърши,
от теб далече.
Ти изкърши
всичко вече.

Сам съм пак
в това легло.
Питам как?
Кога? Защо?

Тръгна, остави
в самота
чувства, слаби
в мен сега.

Душа, разбита…
Сто парчета.
Пак убита
от момчета.

С тях ли каза
ме смени
и наказа
моите дни.

Те ли взеха
любовта
и превзеха
ми света?