ДУШЕВНО ДАЛЕЧЕ

 Сърцето ми, сломено,

свито на кълбо

нощува на студено

във празното легло.

Тук си, а те няма,

не те усещам вече.

Страшно ме ранява,

душевно си далече.

Заспала на дивана

до моите неща.

Там стояхме двама

до късно през нощта.

Днес не позволяваш

дори да те докосна.

И ето пак раняваш

с болка смъртоносна.

Ръцете ми горещи

днес са като лед.

Тука всички вещи

напомнят ми за теб.

Душата ми, проклета

страда, плаче, стене.

Виждам през пердета,

тръгваш ти от мене.

Мразя си ръцете

за дето те предадох.

Едно проклето цвете

аз на теб не дадох.

Една красива дума

ти не чу от мен.

С мене се сбогува...

Последно в този ден.