Моята диагноза

Виж, остана

само спомен

във сърцето, разпиляно.

Легнал с рана,

тежко болен

във леглото ми голямо.

Водка, уиски

пак редувам

с разни хапчета за сън.

Бяхме близки.

Днес потъвам.

Викаш “Луд си”. Не, не съм.

Не беше глупост,

бе любов.

Това е моята диагноза.

Пак за лудост 

съм готов.

Дай поредната ми доза.