СЛЕД СТО ГОДИНИ

 Пак потъвам

в гадни тръпки

и се чувствам все по-сам,

щом не чувам

твоите стъпки,

щом от теб не съм желан.

Десет нощи

не заспивам,

никъв сън не ме лови.

Ужас, снощи

пак паркирам

там, сред другите коли.

От колата

пак надничам.

Знам, не трябва да съм тук.

Тук, жената,

дето обичам,

се целува с някъв друг.

Очи затварям,

тегля майни,

много злоба има в мен.

Шкаф отварям

с мръсни тайни,

да ги гледам всеки ден.

Знам, обаче,

че съм влюбен,

чак обсебен съм дори.

Късно е вече

да си тръгнем,

май ме кефи да гори.

Пак оставам

късно буден

тук сред снимките любими.

Не преставам

да съм влюбен

в тебе и след сто години.