Огледалото не само отразява, но и разкрива – чужд образ, болка, спомени и разруха. Едно стихотворение за изгубената страст и опустошението, което тя оставя след себе си.
--------
Срещу мен във огледалото
образ непознат.
Откраднал ми е тялото,
превзел ми е целия свят.
Питам аз ли съм това?
Леле, мен си не познавам.
Чувам само тишина
и отговор не получавам.
С брада като на поп,
но с грехове на гръб.
Без стотинка в моя джоб,
само спомени стоят.
Бъркам, вадя един по един,
нека пак ме заболи.
С теб на снимката седим
гушнати пред две коли.
Тези двете много знаят
и разказват за страстта.
Двама с тебе, като в Раят,
чисто голи във нощта.
Само спомен вече си,
вятър взе да духа.
Моста лесно разруши,
остави ме в разруха.
Коментари
Публикуване на коментар