Делят ни морета,
а кораби няма.
От стари дървета
лодка си правя.
Но силната буря
всичко руши.
Поредната мълния
мечтите гори.
Няма значение,
аз продължавам.
С леко презрение
изправям се, ставам.
Ще преплувам морето
при страшна буря дори.
но ще стигна, където
спират твоите следи.
Обещах, ще намеря
къде са те скрили.
От рани да треперя,
останал без сили.
Последната рана
знам, че зарастна,
защото сме двама
в зората прекрасна.
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo

Коментари
Публикуване на коментар