Последната рана

 Делят ни морета,

а кораби няма.

От стари дървета

лодка си правя.

Но силната буря

всичко руши.

Поредната мълния

мечтите гори.

Няма значение,

аз продължавам.

С леко презрение

изправям се, ставам.

Ще преплувам морето

при страшна буря дори.

но ще стигна, където

спират твоите следи.

Обещах, ще намеря

къде са те скрили.

От рани да треперя,

останал без сили.

Последната рана

знам, че зарастна,

защото сме двама

в зората прекрасна.