От теб се нуждая

 Ти си въздуха, който дишам,

светлината в моите очи.

Очите, със които виждам,

понякога и през сълзи.

Сълзи, родили болка тиха,

паднали като дъжд в сърцето.

За миг всичко в мен разкриха,

често плакнат ми лицето.

Всяка капка носи спомен

тъжен, водещ все до скръб.

Търся теб - като бездомен...

Днес и утре, всеки път.

Като свещ в тъмнината

аз от теб се нуждая.

Като звук в тишината,

тъжен ангел от Рая.

Като топла завивка

в студените дни.

Като чужда усмивка

след море от сълзи.

Като въздух в гърдите,

като в пустиня вода.

Като бряг за вълните,

последен залък храна.