Страх от сън

 Нощ прекрасна под Луната,

с теб застанали сме тук…

Тук, където в тишината

не долавям нито звук. 

Сякаш времето е спряло

като във прегръдка нежна. 

В очите ти те гледам само,

дълбоки, черни, като бездна. 

Мога да се огледам в тях -

чисти като Ангел Божи.

Имам в мен едничък страх,

мрачна мисъл ме тормози.

Знам си аз съдбата своя

и не спирам да се чудя:

ако езика ми докосне твоя,

няма ли да се събудя!?

Дали сънувам сън мечтан?

Дали си истински до мен,

или пак убит, пиян

изхабявам своя ден?

Ако истина не е,

а сън прекрасен, черно-бял,

тогава дай ми ти поне

завинаги да съм заспал.