Сърцето ми се пръсна
не от болка - от тъга.
В поредна вечер късна
търся твоята ръка.
Няма слънце, няма ден,
нито път напред.
Има само спомен в мен,
споменът проклет.
Спомени като рани,
дълбоко в душата,
изпили кръвта ми,
проклели съдбата.
В тишина да страдам
на улица безлюдна.
Да тичам и да падам
под светлината лунна.
Като дъжд безкраен
сълзите ми валят.
Като в свят незнаен
мечтите се топят.
Спомените чужди,
уж от мен забравени.
Знам, не са ми нужни,
в мен ги нося като камъни.
Коментари
Публикуване на коментар