Нека е грях

Отключих вратата,

в леглото си легнах,

с цип на устата,

и малко подремнах.

До дойдеш те чаках,

наяве, насън.

И смях се, и плаках

вкъщи, навън.

Твоите стъпки

чух отдалече,

С побиващи тръпки,

цял ме съблече.

До мене пристъпи,

усетих дъха,

който пречупи

в мене страха.

Докоснах със устни

твоето лице.

Погали без пръсти

моето сърце.

После в прегръдка

нежна се хвърлих.

Със страстна целувка

тъгата изхвърлих.

Нежно изкара

забития нож

и с мене прекара

цялата нощ.

След пътя трънлив

да тебе заспах,

и днес съм щастлив,

пък нека е грях.