Вече десет седмици
говоря със стената.
Ръцете като пленници -
долу на земята.
Всеки един въпрос
като ехо в мен се връща.
На пода гол и бос
самотата ме прегръща.
Виж ме, че след теб
почнах хапчета да вземам.
Да имах пистолет,
щях да се застрелям.
Държат ме на системи,
искат да ме укротят,
но са заблудени,
че без теб ще ме приспят.
Очите не затварям,
щом до мен те няма.
Още се надявам
любовта ни да е цяла.
Да беше ти отрова,
веднъж да те изпия.
Искам, но не мога
от мен да те изтрия.
От снимка ме изгарят
твоите две очи.
Невидими, повтарят,
че болката личи.
Коментари
Публикуване на коментар