Нещо по-добро

Хлопа ти дъската,

сладка откачалка.

Чакам те в колата,

на задната седалка.


Полугол до кръста,

с разкопчани дънки.

Готвя двата пръста

за бикини тънки.


Стъпваш плахо вече —

в главата ти въпроси:

тукa тая вечер —

с мен или с кого си?


Не можеш да повярваш

ти на тази гледка.

Късно е да бягаш,

вече си във клетка.


Капеш от наслада

и трепериш даже.

Приеми ме за награда —

замествам твоето гадже.


Като мен дали целува?

Разбирам що мълчиш.

Време ли е цървула

да ти стане бивш?


Като мен дали те чука,

крещиш ли тъй от кеф?

Щом си с мене тука,

не става и за кенеф.


Споко, ще си траем

пред грозното лайно,

но и двамата си знаем:

заслужаваш по-добро.





Коментари