Черна прокоба

Паник бутона

нещо не бачка.

Викам и моля,

рани ме глупачка.

Никой ли няма

да ме спаси.

Пак полудяла,

живота гаси.

Разкъса сърцето,

рани ми душата.

Разплака лицето,

уби ме сълзата.

Гадна отрова,

тъмна, проклета.

Черна прокоба

с мене заета.

Вътре, дълбоко

в мене забита.

Ранява жестоко,

без да ме пита.

Бързо забрави,

боли любовта ни.

В мене остави

отворени рани.