Във филма си ме вкара
и роля ми постави.
Сърцето ми накара
пулса да забави.
Да се влюбя в тебе
толкова брутално,
че след месец време
сам за мен да ми е жално.
Къде ми бе главата,
когато ти ме лъга,
че си най-добрата
и всички други са заблуда?
Сърцето и акъла
ми държиш в ръка проклета
и като акула
ги разкъса на парчета.
Молех се и скитах,
сякаш бях във църква,
и вечно аз се питах
какво ли ще се обърка.
От началото си знаех:
не съм роден за щастие,
но тайно си мечтаех
да е спряло това проклятие.
Не бях влюбен в тебе,
а в представата за теб.
Жалко, губих време,
нека съм проклет.
В теб не е проблемът,
в мен си е вината.
Водката ще взема
и ще легна в кревата.
От бутилката ще пия,
вкъщи сам, в нощта.
От ума си да те изтрия
поне до сутринта.
Бях до теб във смях и тъга,
без да те оставям,
а да постъпиш с мен така...
не, не заслужавам.
Не бях влюбен в тебе,
а в измислен твой портрет.
Жалко, губих време,
нека съм проклет.
Коментари
Публикуване на коментар