Почнах да си мия лицето
с нежна струя от сълзи.
Знам, че камък ти е сърцето,
не във теб, а в мен тежи.
Буца в гърлото застана,
пречи ми да дишам чак.
За кой ли спомен да се хвана,
утро да посрещна пак?
Жив отново ме държи
фактът, че до теб съм бил.
Надежди храня със лъжи,
всички истини съм скрил.
Вкъщи с плюшени играчки
твоята липса компенсирам.
Сълзите, ако бяха пачки,
щях да съм се пенсионирал.
Коментари
Публикуване на коментар