Почнах да си мия лицето
с нежна струя от сълзи.
Знам, че камък ти е сърцето,
не във теб, а в мен тежи.
Буца в гърлото застана,
пречи ми да дишам чак.
За кой ли спомен да се хвана,
утро да посрещна пак?
Жив отново ме държи
фактът, че до теб съм бил.
Надежди храня със лъжи,
всички истини съм скрил.
Вкъщи с плюшени играчки
твоята липса компенсирам.
Сълзите, ако бяха пачки,
щях да съм се пенсионирал.
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo
Коментари
Публикуване на коментар