Само дъх дели ни с теб,
а пак си толкова далече.
Кога ще дойде моят ред
аз щастлив да бъда вече?
Колко нощи ще си лягам
с молби за теб към Бога
и ръцете ще протягам
към старата ти снимка във хола?
Уж беше влюбена
и страшно ме обичаш.
Една година изгубена
към дъното привличаш.
Защо те искам, не знам.
Яко страда ми душата.
Теб те пазя още там,
закачена на стената.
Само старата ни снимка
вижда моите сълзи.
Ти наказа ме с настинка,
дето в мене все гори.
На земята ме събори
и трудно май ще се изправя,
щом сърцето ми се моли
да не те забравя.
Като вирус любовта
в мене влезе и боли.
Оттогава досега
във окови ме държи.
Коментари
Публикуване на коментар