Призрак в тъмното

 Виждам те на дъното

на всяка моя чаша.
Като призрак в тъмното
аз от теб се плаша.

Все от тебе бягам,
явно в грешната посока,
щом всяка вечер лягам
с болката жестока.

И всеки божи ден
се изправям пред страха
да си тук до мен
и спираш ми дъха.

Един след полунощ
чукаш на вратата.
Отварям – виждам нож,
остър, кървав, във ръката.

За мен ли идваш тука?
Искаш да ме убиеш
и без изобщо да ти пука
в гората да ме скриеш.

Сто прободни рани,
по пода литри кръв.
Труп от мен направи,
харесваш ме такъв.

Счупените пръсти,
одраните очи...
И Бог пред теб се кръсти.
Страх го е, личи.

Като параноя
денонощно ме държиш.
Даже да те гоня,
пак до мен стоиш.