Плюшена играчка

 Виж ме ти,

чети в очите ми.
Болка черна
остави завинаги.

Да ме мачка
доживот.
Плюшена играчка
бях, а не любов.

Ти хвани ръката,
в мене запали
студените ми пръсти
и чувства ледени.

В мен разтапяй
нека се рушат.
В любов да се потапят
всеки следващ път,

щом се видят,
нека да туптят
в теб и мен сърцата
мощно, без да спрат.

Нощ поредна
дай ми ти на мен.
Сълза последна
и калашник зареден.

Че в съня си
виждам само теб.
Да съм щастлив, знам,
все не идва ред.

Бегло съдбата
хвърля ми трохи.
Изпитва ми душата,
не спира да боли.

Дава ми радост,
само че за ден.
Превръща всичко в гадост,
заспивам наранен.

И днес сълзите
пак до мен стоят.
Знам, сърце, боли те,
тежък е сънят.

Подли сцени
от тебе колко щеш.
Кръвта в моите вени
догаря като свещ.

Беше пълна
със любов към теб.
Как да си те върна
в живота си проклет?

Теб те няма
вкъщи и навън.
Страшно ме ранява
всеки следващ сън.

Отворени очите
до късно ги държа.
Ехо от лъжите
отеква във дъжда.