Любов от олово

 Казваш: „Ало, аз съм!“

Познах те по гласа.
Още четири часа
и в сън ще се унеса.

Ти си болка за закуска
и сълзите за обяд.
Ти си рана, дето пръска
сърцето до разпад.

Ти си моята буря,
която ме разтресе,
и едва ли ще събудя
чувствата, които от мен отнесе.

Кажи защо се върна,
защо си тук отново.
Идваш да прегърна
любовта ти от олово.

И тази вечер си тук
на сантиметри от мен.
На маса – един срещу друг,
и всеки дъх е проблем.

Обичаме тишината,
не говорим със дни.
Спим заедно в кревата,
а сякаш мост ни дели.

Аз надясно, ти наляво
и гледаме в стената.
Делим със теб едно одеяло
и общи спомени в главата.

Малко ли ме мачка,
че си тук за още?
Налей ми още чашка,
че само полунощ е.

Споко, имаш време
и щом съм с теб пиян,
допускам те до мене
без никва капка свян.

Няма нужда да се криеш.
Спокойно може да ме убиеш.