Дойде като спасение,
а се оказа нова рана.
Поредно престъпление
с душата неразбрана.
Душата тъжна в мене,
дето страда от години,
от любов към тебе
и вече няма сили.
Милата глупачка,
как не се научи,
че всеки ще я мачка
и яко ще се мъчи?
Отново съм тук,
след десет години,
сякаш напук
на чувства изгнили.
Отново се връщам
към старите рани.
Сам се прегръщам,
сам съм, разбра ли?
Отново те няма
да ме свестиш.
Обаче накрая
пак ще раниш.
И ти ли си тука
за болка, кажи?
Едва ли ти пука
за моите сълзи.
К'во съм за тебе?
Боксова круша!
Запълнено време,
песен под душа.
И ти ли си тука
за болка, кажи?
Удряй ме с чука,
нека боли.
Счупи ми краката,
по пода да лазя,
но пак в душата
тебе ще пазя.
Коментари
Публикуване на коментар