Като вечер си лягаш,
искаш да ме прегърнеш.
Дали ръце не протягаш
към телефона, да звъннеш?
Не си сама и се спираш,
а отвътре гориш.
Да лъжеш не спираш,
истините пестиш.
Първия срещнат ли взе го
и стана новото bestie?
Дали не лягаш със него,
просто мен да замести?
Целуваш го по устните,
но аз съм ти в главата.
Така минават нощите
и плащаш си цената.
Първия срещнат ли взе го
да ме забравиш, мечтай.
Как е секса със него,
нещо липсва ти май.
Качваш снимки с усмивка,
все едно си щастлива.
Но всяка твоя снимка
истината разкрива.
Нощем трудно заспиваш.
Спомени те събуждат.
С алкохол ги убиваш,
но в съня ти се връщат.
И когато ме потърсиш,
ще е късно, знай.
Няма кой да те прегърне,
както можех аз докрай.
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo

Коментари
Публикуване на коментар