Защо си тук, кажи,
след толкова години?
Изричай пак лъжи,
на теб са ти любими.
Кажи, че ме обичаш
и не можеш ден без мене,
че в любов се вричаш
и искаш ме за тебе.
Погледни ме във очите —
няма го глупака.
Останаха сълзите,
които за теб изплака.
Още си тука,
тук на моя праг.
Уж те хвърлих на боклука,
но ти се връщаш пак.
С подарък опакован
стоиш ми пред вратата.
Изборът рискован
е да хванеш ми ръката.
Пипнеш — удря ток
и яко те тресе.
Пича лош, жесток,
в ада ще те отнесе.
Няма чакай,
няма стой.
Долу клякай,
идва бой.
Лев десен,
сто шамара.
Ставам бесен,
щом запаля.
Фитила палиш
ми от години.
Не галиш мен,
а прасета гнили.
Сори, баце,
ще си плащаш.
Аре, маце,
да се изнасяш.
Долу на клада,
на пожара,
за награда,
без пощада.
Да гориш във ада
за всеки шибан ден
в който ти ме кара
да се чувствам наранен.
На пода да се гърчиш
да викаш и крещиш,
яко да се мъчиш,
да не можеш да заспиш.
Водата да те дави,
храната да те трови.
Да видиш кво ми прави,
като сменяше ме с нови.

Коментари
Публикуване на коментар