Интернатът

16 август, 1761 година.
Имаше църковен интернат за деца престъпници. Там бяха попаднали и доста българчета, две от тях бяха Иван и Калоян. Двама братя близнация, които много държаха един на друг. Адски много.
Надзирателите караха малолетните престъпници да вършат какви ли не неща. Като започнем от “измии съдовете” до “Накажи т’ва копеле”.
Иван беше принуден да изнасили едно 13-годишно момче, защото не се подчинил на заповедите на “шефовете” си. Братът близнак обаче отказал да извърши това.
– Как така не искаш? – изкрещял надзирателя.
– Това е момче. Аз не съм гей. Няма да направя това.
– Кой си ти, че да казваш какво ще направиш и какво не. Започвай, защото ще те почна аз.
– Не, няма.
В този момент няколко мъже хванаха Калоян и го заведоха в една стая.
– Какво правите – попита Иван. – Къде го видите.
Облечените в черно мъже казаха да го последват. Влязоха в нещо като слклад и вързаха Иван на един стол, а Колоян го сложих на бесилката и за части от секудндата го обесиха. Обесиха го пред очите на брат му. Ужасът обаче не спира…
Хванаха Калоян и го разчлениха. Ивадиха му органите и започнаха да тъпчат Иван. Първо му дадоха да изяде червата му, после дробовете му, а след това какво ли още не. Накрая устата му натъпкаха мозъка. Иван едвам се сдържаше да не заплаче. Току-що беше изял брат си. Човекът, на който толкова много държеше…
В интерната имаше и едно момче, което беше там за кражба. Същия този надзирател го беше наказал да спи при кучетата, той много се страхувал от тях. Никой не разбра на какво се дължи, но той подивя. Започна да върши странни неща и да крещи като луд. Обиждаше и псуваше всички. На шефчето му писна и го обеси, след което хвърли трупа на гладните кучета