Течение 5

Вики и Краси бяха заспали прегърнати. Ивета влезе в стаята й и леко се изненада, че нещата са станали толкова бързо. Избърза да излезе, за да не ги събуди. Точно преди да заспят Вики му каза, че изпитва нещо към него. Чувстваше го доста близък. Краси също се беше влюбил в нея. Всъщност нямаше момиче, в което той да не е беше влюбен. Събуди се, стана от леглото и отиде в банята. На излизане оттам видя Ивета.
– Добро утро, ти тук ли спа? – попита го тя, преструвайки се, че не знае.
– Ами аз такова… Стана късно и… Нали си бях пийнал… Не можех да шофирам.
– Аха! Хубаво! Вики стана ли?
– Не знам. Сигурно.
– Бързаш ли? Ако си свободен, може тримата да излезем да закусим.
– Къде ще ходим? – попита току-що събудилата се Виктория.
– Ще хапнем навън. Хайде, оправи се. Чакаме те в колата.
Краси я гледаше доста влюбено, тя също. Двамата с Ивета излязоха и се качиха в луксозния й автомобил, където изчакаха красивото момиче. За голяма изненада на майка й, Вики дойде доста бързо. Седна най-отпред до майка си.
– Не мога да повярвам, скъпа – каза Ивета. – Оправила си се за две минути. Това не си ти.
– Ох, мамо – отвърна Вики, слизайки от колата.
  – Къде отиваш?
– Ще седна отзад – каза тя, сядайки до Краси. – Тъкмо бях решила, че си се променила, ама…
Всички избухнаха в смях. През целия път, който беше съвсем кратък двамата влюбени не спираха да се гледат, само че нито Краси знаеше, че Вики го харесва, нито пък обратното. Гледаха се и си мислеха как ли ще реагира другия.
***
На вратата на Тео се почука и той отвори, беше Калин.
– Влизай.
Двамата се качиха в стаята на Тео, защото в хола беше голяма кочина.
– Е, разказвай…
– Какво да кажа?
– Не се прави. Видях снимките.
– Какви снимки?
Калин не знаеше, че Бориса е качила абсолютно всички снимки.
– С няква брюнетка.
– Качила ли ги е?
– Не се прави, че не знаеше. Доста е секси.
От дума на дума Калин си дойде на въпроса. В Тео му беше последната надежда. Ако той го отрежеше, не знаеше какво щеще да прави. Може би от някой мост право в реката…
– Брат, имам една молба към теб.
– Само кажи
– Може ли да остна при теб…само за няколко дни.
– Как може да ме питаш за такова нещо? Разбира се, че може. Остани колкото искаш
***
Краси, Вики и Ивета вече бяха в една баничарница и закусваха. Докато се хранеха момичето не спря да прави разни знаци на Краси. Сетне тя стана и тръгна към тоалетната, той я последва.
Наложи се Краси да влезе в женската. Вики веднага го прегърна.
– Трябва да ти кажа нещо – казаха едновременно и двамата.
– Първо ти – каза й той.
– Не, ти първо.
– Ами аз…
Не знаеше как да й го каже и затова я целуна. Целувката, или по-точно целуването продължи цели 5 минути. Краси много се изненада, че тя не се опита да избяга. Очакваше даже да му плесне два шамара, но уви.
– Ти какво щеше да кажеш?
Вики направи същото.
И на двамата вече им стана ясно. Тя не можеше да се познае. Влюби се в някой, който познава от един ден…
***
Калин много се зарадва, че Тео не му би шута. Очакваше го. Доста от т.нар му “приятели” му обърнаха гръб, а имаше толкова много… Донякъде се радваше, че е изпаднал в това положение, защото успя да разбере кои са му истински приятели и кои не. Спокоен, че има къде да отседне, той излезе да си търси работа. Ходи къде ли не. Дори отиде до къщата на семейство, което търси болногледачки. Там обаче едно момче, внук на бабичката му каза, че това не е за него. Разходи се и до няколко супермаркети, кафенета, барове, книжарници и всякакви подобни такива, докато накрая не влезе в едно новооткрито заведение. Видя се с шефа, който очевидно го хареса. Трябваха му спешно работници и почти веднага го нае. Каза му, че може да започне още на другия ден. Щастлив от радостната новина, Калин заспа с усмивка, чакайки първия работен ден.