Докога ще те имам, само когато сънувам?
Докога ще мечтая точно теб да целувам?
Още колко ще прегръщам възглавницата вместо теб
и докога в списъка ми с важни хора ще стоиш най-отпред.
Докога ще живея с тоя фетиш?
Май вече луднах, ела и ме виж.
Завивам се с твоите дрехи, за да мога аромата ти да усещам
и за нощите, прекарани с теб да се сещам.
Писна ми да се преструвам, че сърцето ми от камък е,
чакайки да дойдеш и да превърнеш моето страдание в щастие.
Омръзна ми да си повтарям “ще се върнеш”,
защото знам, че никога повече няма да ме прегърнеш.
Аз теб добре те познавам, ти мен изобщо.
Тъпи златотърсачки…нямаш нищо общо.
Точно за това толкова много те обичам.
Така ще е завинаги, дори и да отричам.
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo
Коментари
Публикуване на коментар