Течение 36

– Значи… Такова… Той.. – заекваше Михаела.
Беше й малко странно да говори с него. Не знаеше какво да му каже.
– Аз дойдох набързо, трябва да говоря с Калин, ако може разбира се.
Той погледна изненадано и го покани в стаята си.
– Много ми е любопитно за какво би искал да говориш с мен – каза му Калин, затваряйки вратата.
– Нямам много време, така че ще бъда кратък. От няколко месеца работя по една песен, за която ми трябва рап артист.
– Рап артист ли?
– Ще ти обясня. Песента е рап балада.
– Рап балада ли?
Галин се засмя.
– Е, стига си ме питал. Чуй ме.
– Хах, sorry!
– Така, с тази песен искам да направя подарък на моя братовчед, който след няколко месеца ще се ожени. Трябва ми момче, което да израпира един коплет. В бара ти чух гласа и се изкефих. Мисля, че с теб ще се получи много добре.
– Чакай, чакай малко. Май не те разбрах правилно.
– Много добре ме разбра. Искам да вземеш участие в песента.
– Е, не. Не мога да повярвам. Все си мисля, че изобщо не мога да пея.
– Луд ли си? Пееш страхотно.
– Щом казваш. Ами…
– Навит ли си?
– Ами… Да. Разбира се, че да. Не мога да повярвам. Ще стана певец.
– Е, супер. Значи се разбрахме. Дай ми номера си, за да ти се обадя, когато направя музиката и текста.
Калин записа номера си на едно листче и му го подаде.
– Заповядай… Много ти благодаря за възможността, която ми даваш, оценявам го.
– Аз ти благодаря.
Двамата отидоха към входната врата.
Галин си тръгна и в апартамента останаха тримата “глупаци”.
– Е, – започна Тео – какво ти каза?
– Е, ти пък. Нали не вярваше, че съм се запознал с него? Сега защо се интересуваш?
– Просто като го видях… Абе, вярвам ти. Хайде, кажи.
– … Ще участвам в негова песен – изкрещя много бързо той.
– Моля? – казаха заедно Тео и Михаела.
– Стига с въпросите. Ще хапна нещо и си лягам.

***

Съдията отново влезе в съда. Имайки предвид вида на Вики, беше склонен да повярва на думите на Краси, защото тя нямаше вида на убийца, докато на лицето на Ивета пишеше само едно – ПРЕСТЪПНИК. По душа си беше много противна жена. В главата не й се въртеше нищо друго, освен как да измисли начин, с който да си докара още някой лев в банковата сметка. В този случай обаче и тя, и дъщеря й знаеха кой е виновен и кой не. Сядайки на мястото си, съдията веднага простреля Ивета с поглед.
– Ивета? – изкрещя той.
– Д-да, кажете?
– Какво искахте да кажете на дъщеря си с въпросното гласово съобщение, което ни предостави младежа?
– Аз… Просто… такова.
– Вие ли я принудихте да убие Никълъс и да отмъкне всичките му пари?
– Аз..
– Всичко е повече от ясно. Като взема предвид всичко това, напълно вероятно е вие да сте двигателя на цялото това нещо. Позовавайки се на това, съдът реши: Осъжда Ивета ****** на 40 години лишаване от свобода и оправдава Виктория *******. Това е всичко.
Краси имаше пръст в решението му. Дори майка й да я беше накарала да извърши това престъпление, Вики пак щеше да влезе в затвора, но бившето й гадже използва връзките, както и многото пари, които имаше… и така той издейства освобождаването.

***

Георги и Христина стояха в хола и пиеха кафе. Жена му беше леко ядосана, но и радостна, че мъжът й се е върнал.

– Къде беше? Защо не си вдигаш телефона?

– Изгубих го.

– И не успя да намериш някой, който да ти даде да звъннеш, така ли?

– Загазих го, скъпа. Яката загазих.

Христина го погледна доста разтревожено.

– Как така? Какво е станало, нищо не разбирам.

– Виж, аз може да имам проблеми, но ти не трябва да се притесняваш? Аз ще оправя нещата.

– Моля те, не крий от мен. Кажи ми какво става. Мисля, че имам право да знам.

– Стига де. Казах ти, че няма нищо. Просто трябва да действаме бързо.

– Как така да действаме? Изобщо не те разбирам.

– Трябва да бягаме… Да бягаме.

Христина изпадна в изтеричен смях, каквото и да значи това.

– Казваш, че няма нищо, а пък трябва да бягаме… Защо?

– Забърках се с мафията…

– Ка… Какво си направил?

– През цялото това време работих за един бандит, но край. Това беше. Приключих с тази работа.

Жената погледна към Емилия.

– Просто не знам какво да ти кажа… А това дете?

– Какво за него?

– На кой е?

– Това е нашата златна кокошчица.

– Не те разбрах…

– После ще ти обясня. Сега събери багажа… твоя и този на децата.

***

От известно време Бориса го караше на пълна суша. Нямаше гадже, но въпреки това тя не спираше да увеличава броя на забежките си. От сводника, за който работеше, разбра, че тази нощ двама братя искат да спят с нея. Не беше кой знае какво, защото доста пъти е правила оргии с много повече хора, така че това изобщо не я изненада. Откакто видя Краси с малолетната, тя се отврати в него. Всъщност ако погледнем реално на нещата, Бориса не биваше да се изненадва от случващото се, защото в целия град той беше известен точно с това – един секс манияк, който всеки ден търсеше нови жертви…Опп! Пардон… – нови бройки…

Лекото момиче от цял час стоеше пред огледалото и се опитваше да се направи по-красива. Няколко минути по-късно тя беше готова и се запъти към дома на двамата братя. Отне й половин час докато стигна на въпросното място. Слезе от BMW-то си и се затърти по стълбите към десетия етаж. Там я чакаха двете момчета, за които впоследствие разбра, че са мутри.

***

Няколко часа по-късно Георги и Христина събраха багажа, взеха децата и се запътиха към летището, откъдето хванаха самолета за Египет.

***

Заведението вече беше напълно готово. Оставаше само да направят откриването. След дълъг разговор, тримата съдружници решиха това да стане утре.