Помня, че преди все ме спираше
и непрекъснато до мен се допираше.
Толкова ме ядосваше, толкова ми се мазнеше,
че чак на моменти ме дразнеше.
Минавах прокрай теб, викаш “К’во, става?”
Държеше се така, сякаш принц Уилям минава.
Днес обаче е налице игнора.
Чувствам се така, сякаш съм в затвора.
Искам пак да ме дразниш. Дразни ме, чу ли?
Давай ругай. Направи ме на две нули.
Точно така. К’вото искаш прави,
но много те моля, само не мълчи.
Тъпа ситуация. Искаш отмъщение.
Сори, ама т’ва си е чисто мъчение.
Чудя се защо изобщо ми пука. Т’ва е неприлично.
Може би, защото те обичам. Ха! Нищо лично.
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo
Коментари
Публикуване на коментар