Нека боли

Тръгвай, няма да те спирам.
Оттук нататък сам пътя си ще избирам.
От теб искам просто да затвориш вратата,
за да може да чуваш единствено и само тишината.

Чупя чашите, стискайки ръце,
надавайки се с кръвта във вените да спре и моето сърце.
Ако викам, не ме слушай ти.
Остави ме сам, нека ме боли.

Тази болка от две години сам си причинявам,
а сам на себе си, знаеш, не мога да прощавам.
Нека боли, нека да страдам.
Бавно в пропастта без тебе да пропадам.

Не се обръщай, върви.
Остави ме, нали искаше да ме боли.
Не, не казвай, че е грехота,
ти сама искаше да умра в самота.